Министерство за надворешни работи на Руското Царство

Министерство за надворешни работи на Руското Царство
Министерство иностранных дел Российской империи
Грб на Руското Царство
Зданието на Министерството за надворешни работи на Руското Царство
Податоци за органот
Основан 8 септември 1802
Претходник Министерство Колегиум за надворешни работи
Укинат 2 март 1917
Надлежност Цар серуски
Седиште Санкт Петербург
Раководител министерство Александар Воронцев (прв)
Михаил Терешенко (последен)
(Министер за надворешни работи)
Матичен Министерство Министерски совет на Руското Царство (1905-1917)
Ограноци Министерство Колегиум за надворешни работи (1802-1832)


Министерство за надворешни работи на Руското Царство — централна владина установа на Руското Царство, која постоела од 8 септември 1802 година до 2 март (15) 1917 година. Била задолжена за односите со странските држави.

Историја

Таен советник и канцелар на Министерството за надворешни работи на Руската Империја, 1834 година

Основано со указ на Александар I на 8 септември 1802 година (манифест „За основање министерства“). При образувањето на Министерството за надворешни работи, Колегиумот за надворешни работи на Руското Царство (продолжил да постои до 10 април 1832 година) станал подреден на министерот за надворешни работи.

Со указот од 10 април 1832 година „За образување на Министерството за надворешни работи“, Колегиумот за надворешни работи бил укинат и станал дел од министерството. Според указот, Министерството за надворешни работи ги вклучувало: Советот, Азискиот оддел, Одделот за надворешни односи, Одделот за внатрешни односи и Одделот за економски и сметководствени работи, како и 3 главни архиви - 2 во Санкт Петербург и 1 во Москва.

Структурата и персоналот на Министерството за надворешни работи постојано се менувале.

Во 1858 година, церемонијалниот оддел од надлежноста на Министерството за надворешни работи бил префрлен во Министерството на царскиот двор и апанажите.

На 22 мај 1868 година, било одобрено ново „Уредување“ на министерството: функциите вклучувале политички односи со странски влади, покровителство на руската трговија и руските интереси воопшто во странски земји, поднесување барања за правна заштита на руските поданици во нивните работи во странство и помош во задоволувањето на законските барања на странците во нивните работи во Русија.

По Октомвриската револуција од 1917 година, врз основа на Министерството за надворешни работи, бил создаден Народниот комесаријат за надворешни работи на РСФСР.

Министри за надворешни работи и управители на Министерството

  1. Гроф Александар Воронцов (8 септември 1802 – 16 јануари 1804)
  2. Принцот Адам Чарториски (16 јануари 1804 - 17 јуни 1806 година)
  3. Барон Андреј Будберг (17 јуни 1806 - 30 август 1807 година)
  4. Николај Румјанцев (30 август 1807 година - 1 август 1814 година)
  5. Иван Вајдемаер (управител на Колегиумот за надворешни работи; 1814-1816)
  6. Јоанис Каподистријас (9 август 1816 - 8 август 1822 година)
  7. Гроф Карл Неселроде (управител на Колегиумот за надворешни работи и Министерството од 9 август 1816 година; министер: 10 април 1832 година – 15 април 1856 година)
  8. Принцот Александар Горчаков (15 април 1856 - 28 март 1882 година)
  9. Николај Гирс (28 март 1882 - 14 јануари 1895 година)
  10. Принцот Алексеј Лобанов-Ростовски (26 февруари 1895 - 18 август 1896 година)
  11. Николај Шишкин (менаџер; 19 август 1896 – 1 јануари 1897)
  12. Грофот Михаил Муравјов (1 јануари 1897 година – 8 јуни 1900 година)
  13. Гроф Владимир Ламсдорф (9 јуни 1900 – 28 април 1906)
  14. Александар Изволски (28 април 1906 - 14 септември 1910 година)
  15. Сергеј Сазонов (14 септември 1910 - 7 јули 1916 година)
  16. Борис Штурмер (7 јули 1916 - 10 ноември 1916 година)
  17. Николај Покровски (30 ноември 1916 – 15 март 1917)
  18. Анатолиј Нератов (управител; март 1917 година)
  19. Павел Миљуков (март-мај 1917)
  20. Михаил Терешченко (5 мај 1917 - 25 октомври 1917 година).

Ознаки

На 1 април 1897 година, на сите службеници на Министерството за надворешни работи им биле доделени надолжни сребрени еполети на постава од црвена ткаенина. Оние што имале ранг на државен секретар биле предвидено да носат кован златен царски монограм на рамото.[1] Присуството на метални печатени ѕвезди што подражаваат вез со светки е прилично редок случај за рамените ознаки од „општите“ класи.[1]

Рамените ознаки не смееле да се носат на свечените униформи на Министерството за надворешни работи.[1]



Надолжни ознаки на рамента
(1897—1898)
Статс-секретарь в чине Действительный Тайный советник пожалованный в царствование Императора Николая II Тайный советник Министерства иностранных дел, статс-секретарь [1]
Надолжни ознаки на рамената
(1898—1904)
Статс-секретарь в чине Действительный Тайный советник пожалованный в царствование Императора Николая II
Класи според „Табелата на чинови I и II III IV V VI VII VIII IX X XII XIV
Назив на чинот Активен таен советник Таен советник Активен државен советник Државен советник Колегиумски советник Дворски советник Колегиумски асесор Титуларен советник Колегиумски секретар Губерниски секратар Колегиумски регистратор
Тип[2] Генералски Штабно-офицерски Обер-офицерски

Еполетите воведени кон крајот на 19 век, биле заменети со еполети во 1898 година.[1]

Чиновници на министерството
(1904 година)
Надолжни ознаки на рамената Отвори за копчиња на редингот и палто


Министер или заменик-министер


Државен секретар за време на владењето на
царот Николај II
Отвори за копчиња на шинел и капут
Ткань: бархат Ткань: сукно
Службеници на амбасади, мисии и институции во странство
(1904 година)
Надолжни ознаки на рамената
Класи според „Табелата на чинови I и II III IV V VI VII VIII IX X XII XIV
Назив на чинот Активен таен советник Таен советник Активен државен советник Државен советник Колегиумски советник Дворски советник Колегиумски асесор Титуларен советник Колегиумски секретар Губерниски секратар Колегиумски регистратор Чиновник
без чин
Тип[2] Генералски Штабно-офицерски Обер-офицерски

Наводи

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 …Узором плоского жгута 2011.
  2. 2,0 2,1 Четыре типа русских галунных погон. Часть 1 2011.

Литература

  • Высшие и центральные государственные учреждения России. 1801—1917. — СПб.: Наука, 1998, Т. 4. — С. 9—34.
  • Государственность России. — М., 2001, кн. 3. — С. 81—86.
  • Министерство иностранных дел“. Енциклопедиски речник „Брокхаус и Ефрон“ : во 86 тома (82 тома и 4 доп.). Санкт Петербург. 1890–1907.
  • Чернов О. А. Дипломатическая деятельность и исторические взгляды Н. В. Чарыкова. Монография. — Самара, 2010. — ISBN 978-5-8428-0766-6.
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Portal di Ensiklopedia Dunia

Kembali kehalaman sebelumnya